* * *

Хайдушки грях

Болен ми лежи млад Стоян
цели ми девет години.
Никой си Стоян не пита
от що ми лежи млад Стоян,
попитала го майка му:
- Стояне, сине Стояне,
девет години как лежиш,
не съм те, синко, питала,
от що ми лежиш, Стояне?
Стоян на майкя продума:
- Питаш ле, майко, кье кажа -
знаеш ли, майко, помниш ли,
кога комити ходехме
със мойте верни другари;
през гора, майко, минахме,
сватове, майко, срещнахме,
сватове, майко, с невеста.
Всички сватове избихме,
никой си, майко, не кайдиса
младите да избие,
азе си, майко, кайдисах.
За два ги борове вързах,
със очи да се гледаха,
с ръце да се не пипаха.
Мина се, майко, година,
през същото место минахме,
младите беха никнали
до две ми, майко, лозници,
лозници, майко, израсли
и се на бор заплели.
Всичките мои другаре
береха грозде, ядяха,
и аз се, майко, посегнах,
лозници се нагор вдигнаха -
не ми грозде дадоха.
Азе се люто ядосах,
че си лозници отрезах -
не потече бистра водица,
потекоха черни кървове.
Майка на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години ка лежиш,
и още девет да лежиш,
тъва е, синко, брата ти,
брата ти, синко, Йордан
със неговата невеста,
девет години стана,
сватове кат са отишли
и още нема да дойдат...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021