* * *

Хайдушки грях

Мама Бояну думаше:
- Синко Бояне, Бояне,
девет годин как стана
откак си болно легнало.
Ти си не каза болестта -
от що си болно, неволно?
Боян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчаце,
като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата
и по сушата кашата,
по кишата - гладното,
че си ни, майко, раздаде
кой овчар, майко, кой говедар,
та хлеба да си изкараме?
А пък аз, майко, най-малкия
във планината отидох
при седемдесет души юнаци,
че им войвода, бре, станах,
знамето, мамо, им носех.
Одехме що се скитахме,
голема гора минахме,
отсреща иде, бре, сватба
от нашто село във друго.
Най-напред, мамо, вървеше
булката и младоженека.
На всички дар дадоха
за мене не стигна...
Че аз се люто разсърдих,
па хванах, мамо, булката,
булката и младоженека,
за две ги дървета превързах,
за две дървета най-големи -
да думат - да се не чуват,
да гледат - да се не виждат.
Та се назаде върнахме,
ходихме, що се скитахме -
цели ми девет години.
Кога се назад върнахме,
там дето беше булката,
голема лоза израсла,
черно ми грозде родила.
Че аз се, мамо, наведох,
гроздето да й откъсна.
Тя си клоните повдигна,
сал едно зрънце досегнах.
Щом го в уста, бе, турих -
то ми на сърце отиде,
люта ме треска разтресе
и до днес, мамо, ме тресе...
Мама Бояну думаше:
- Синко Бояне, Бояне,
син да те огън изгори,
ръцете ти да изсъхнат
ръцете до раменете!
Булката беше сестра ти,
сестра ти най-мъничкото.
Девет годин си лежал
и още девет да лежиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021