* * *

Хайдушки грях

- Сино, сино, мари, Усеино,
девет годин болен лежиш,
не умираш, не стануваш,
казвай, сино, халовете,
халовете, греховете,
що си чинил на млад вакат,
та го теглиш на стар заман?
- Ой ле, яно, стара майко,
лели питаш, кье ти кажам.
А га бехме луди-млади,
луди-млади харамии,
та минахме през таз гора,
през таз гора лилекова,
лилекова, ясенова,
та спаднахме в едно поле,
та срещнахме до двамина
оглавени, неженени.
Па девойче овързахме,
овързахме под пътека;
лудо-младо вързахме го,
вързахме го над пътека.
Па спаднахме в едно село,
едно село, виран село.
Па се върнах наназаде
да минеме през полето.
Па стигнахме при пътека,
дето бехме овързали
малка мома и лудо-младо.
Девойчето изникнало,
изникнало бело лозе;
лудо-младо изникнало,
изникнало вита ела,
вита ела мъховита,
мъховита, съковита.
Пуста женска милостива,
та си пусна пръчка грозде,
та прегърна вита ела.
Та си пусна пръчка грозде,
та родила до три пъшки,
до три пъшки бело грозде.
Та откъснах от лозето,
от лозето бело грозде.
Бир го хапнах - затресе ме,
затресе ме люта треска...
Па майка му отговори:
- Ой ле, сино Усеино,
като лежиш, да не станеш -
те си беха твоя брата,
твоя брата, твоя снаха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021