* * *

Хайдушки грях

Стоян се болен разболя,
Стоян ми млада войвода.
Стояновата майчица
близо до Стоян седнала,
седнала, Стоян питала:
- Стояне, синко Стояне,
девет годин как стана,
как лежиш, синко, та болиш -
не съм те, синко, питала
какви си правил грехове,
та не ти са изплатиха?
Стоян на майка продума:
- Моите са грехове много,
със това не се изплащат.
Ти знаеш, мамо, ти знаеш
нашата сестра Марийка.
Ти знаеш, майко, ти помниш,
когато беше кишата,
подир кишата - сушата,
че ни овцете измряха,
че ни кучета избесняха,
че ний се, мамо, събрахме.
Чудим се, мамо, маем се
какъв занаят да вземем -
не знаем писмо да пишем,
не знаем оран да орем.
Най-сетня, мамо, мислихме,
па изляхме на висок баир,
па са юнашко викнахме,
викнахме и провикнахме:
"Кой желай със нас да дойде
хайдутлук, мамо, да правим,
хайдутлук, мамо, комитлък."
Че са събрахме, набрахме
триста ми млади юнака.
Два дена ядахме и пихме -
ялова крава ядахме
и върла бистра ракия.
Мене войвода избраха,
дружина, мамо, да вода
из тея гори зелени,
из тез балкани големи.
Па си кавул кавулихме:
когато в пътя тръгнеме,
когото из път стрещнеме,
братец ли било, сестрица,
ще му главата отрежем;
майка ли било, бащица,
сабите да си накървим,
сърцата да си озверим.
Вървяхме, мамо, вървяхме,
минахме поле широко,
заехме гора зелена.
Сред гора, мамо, стрещнахме
моята сестра Марийка
и моя зет, бе, Иванчо -
на майка гости отиват,
на гости и на поврънки.
Кът ма Марийка стрещнала,
чисто ма, мамо, честити:
- Честито, бате Стояне,
честито, братко, юнашство,
дружина, братко, да водиш.
Тя ми се хваля, похваля
със мъжка рожба на ръце -
на мойто име кръстено,
на мойто име Стоянчо.
Пък аз на нея продумах:
"Отдай си, сестро, рожбата,
вуйчо му бакшиш да даде."
Тя си рожбата отдаде,
па аз го сладко целувнах,
па че го горе аз хвърлих,
с тънка го сабя аз подпрях.
Черни му кърви текнаха,
мене ме, мамо, уляха.
Дружината са трупаше
сабите да си накърват,
от кърви сърца да озверат.
Оттам бе, мамо, тръгнахме.
Вървяхме, мамо, вървяхме,
сред гора, мамо, стрещнахме
една ми сватба богата,
богата сватба, хаджийска.
Булката от кола сляна,
зетя от конче отметна.
Почна булката да служи
по една върла ракия.
На всички служба послужи,
до Стоян служба не стигна.
Почна булка да дарява -
на всички дарба подари,
до Стоян дарба не стигна.
Дружина ми се присмяла:
- Стояне, млада войводо,
сладка ли ти е службата,
дълга ли ти е дарбата?
Мене ме гнявно догневя,
още ме криво докривя,
па че се назад повърнах,
сватбата, холан, аз стигнах,
булката от кола свалих,
зетя от конче той сляна,
па че ги двамата събрах,
та че ги двама откарах,
сред гора, мамо, откарах.
Сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец -
тамка ги, мамо, аз вързах
до два ми бука, два брата,
със очи да си се видат,
със ръце да се не барат.
Ходихме, мамо, ходихме,
девет години ходихме.
Кога се назад върнахме,
минахме гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнахме да си починем.
Дето булката аз вързах,
бяла са асма повила
и бяло грозде вързала.
Дето зетя аз вързах,
черна са асма повила
и черно грозде вързала.
Дружината се натрупа
от асми грозде да яде.
И аз си, мамо, посегнах
от асми грозде да късам.
Асма се нагоре подигна.
Че си изкарах сабята
и си асмата отрязах.
От асма кърви текнаха,
текнаха, мене окапаха.
Тогаз се, мамо, разболях,
девет години как стана.
Тогаз го майка проклела:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
да ти месата изкапят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021