|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Стояне, синко, Стояне,
девет години ка лежиш,
девет постелки скъсваш
тая година десета
тая постелка десета.
Майко ле, старо майчице
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли
ония гладни години?
Ние се мале събрахме
девет до десет делии
и се люто заклехме
де кого мале срещнеме
главата да му вземеме.
Върехме щото вървехме
срещнахме мале зета ми,
зета ми още сестра ми
мъжка си рожба носеха.
Чудехме се, майко, мислехме
кого да погубиме.
Зета ми ако погубиме
сестра ми вдовица остава
сестра ми ако погубиме
дете сираче остава.
Най-после, майко, решихме
детето им да погубиме.
Оттогу ме глава заболе
и люта ме треска затресе.
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко, Стояне
девет години ка лежиш
и още девет да лежиш
щом ти е сърце дало
мало дете да погубиш.
Радомир (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|