* * *

Хайдушки грях

Е, Николо, Николо юначе!
Не знаеш ли, Николо юначе -
кога беше пръвна размирица,
забегнахме с черни татари,
та ойдохме, мале, та ойдохме,
та ойдохме у гора зелена.
Там найдохме, мале, козарчета,
и найдохме, мале, овчарчета;
накарахме у нове поята,
запалихме, мале, козарчета,
и запалихме, мале, овчарчета.
Ка пищеха, мале, козарчета -
разпукна се земня на средека;
ка пищеха, мале, овчарчета -
разпукна се небо на средека.
И оттаде, мале, побегнахме,
па ойдохме, мале, у Едреня града.
Сви кметове побегали
и ягаляри побегнали,
сал остана у Едрене града,
сал остана Идрис бег войвода -
и он със имане поуздал.
Ка си ойде Никола юнаку
и го виде Идрис бег войвода -
по двор ходи, мъжко дете носи;
дума дума Идрис бег войвода,
дума дума негова ханъма,
негова ханъма и негова кадъна:
- Слушай мене, ханъмо, кадъно,
я готви той сладки яхнии
и той сладки татлии!
Дума дума Никола юнака:
- Я не очу той сладки яхнии
и не очу той сладки татлии,
само очу това мъжко дете!
Продума си Идрис бег войвода:
- Глава давам, дете си не давам!
Щото беше Никола юнака,
изтръгна сабя димиския,
да му сече неговата глава,
и он дава това мъжко дете,
и закла това мъжко дете.
Накладоя тоя ясен огънь,
накладоя насред на дворове;
майкя му со слъзи изчисти,
и дете се на ръжен натели,
и го печа на ясне огънь.
Само дете от ръжен продума:
- Верти, тате, плещи изгореха,
мажи, мале, глава ми изгоре!
И оттаде, мале, побегнахме...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021