* * *

Хайдушки грях

Да е лежал Стоян, да е лежал
цели ми девет години.
Девет ми дюшека изгновил,
и девет пъстри възглавки,
и девет китни губера.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години станаха
се лежиш синко, се болиш.
По доктори и знахари ходихме
по врачки и баби баяхме,
не те е мама само питала
да не си нещо греховен.
Стоян мами думаше:
- Мамо ма, мила майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата, подир сушата кишата,
подир кишата гладна година.
Ний бяхме тогаз овчари,
че ни стадата измряха
и ни кучета побесняха.
Че ний се, мамо, маехме
кой занаят е най-лесен,
мислихме и решихме
хайдутлук, мамо, да правим.
Мене войвода избраха.
Вярна се клетва заклехме,
който пръв гората срещнем
главата да му отрежем
с кръвта му да се конками.
Като из гората тръгнахме
първи си, мамо, срещнахме
кака и бате двамата
с тяхната мъжка рожбица.
Чудех се, мамо, маех се,
ако ли батя заколя
кака вдовица ще остане,
ако кака заколя -
дете сираче ще остане.
Тогаз си взех детето,
че му главата отрязах,
че му се с кръвта конкахме.
Като из гората ходехме,
мина са малко, ни много
около година и половина
голяма сватба срещнахме.
Отдалече ни с гайди свиреха,
отблизо ни с вино черпиха,
булка ни с дари дарува.
Като минахме и са разминахме,
че ми са другари присмяха:
- Стояне, млада войводо,
весела ли беше сватбата,
хубаво ли беше виното,
тънко ли беше дарито.
Че тогаз се люто разсърдих,
че си на сватбата настигнах,
всички сватбари посякох,
само младоженци оставих.
Че ги насред гора заведох,
че си два бора, мамо, избрах,
че си булката и младоженеца завързах
с очи, мамо, да се гледат,
с ръце да се не стигнат.
Ходехме, мамо, хайдутувахме
цели ми девет години.
Тогаз се, мамо, подсетих
младоженци да видя
Там дето ги бях вързал
винени лози порасли.
Хубаво грозде вързало
Едната хубаво бяло,
другата хубаво червено.
Че аз си, мамо, посегнах
да си от гроздето откъсна
грозде се, мамо, издигна
аз да не го достигна.
Че пак се люто разсърдях,
че си сабята извадих,
че си лозите отрязах.
От лозите кърви потече
и мене глава опръска.
Тогаз ме глава заболя,
люта ме треска отресе,
тогаз в постеля съм легнал,
до днеска не съм станал.
Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал,
още девет да лежиш,
снага ти през пръстен да мине,
тогаз с душа да разделиш.
Големи грехове си сторил,
кака ти в нази дохожда
без дете, още без бате
само си жално заплака,
заплака и ми каза,
че хайдути дете й заклали,
а пък бате ти за булка заминал
пак са ги хайдути заклали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021