* * *

Хайдушки грях

Гълъбьо, Гълъбьо, мари,
посъбрал беше Гълъбьо
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем
Та ча ги Гълъб забера,
че ги заведе, заведе
във тая гора зелена,
на тая златна трапеза
Яли са, още пили са,
Гълъб момче думаше
- Момчета вярни, сговорни,
сега оттука да станем,
да станем, холан, да тръгнем,
когото стигнем и срещнем,
жив няма да го разминем,
с куршуми жъ го стреляме,
с ножове жъ го сечеме!
Станали, та тръгнали,
най-напреж, холан, срещнали
Гълъбовата сестрица
с първо си либе Никола,
с мъжко си дете във ръки
Като га Гълъб съгледа,
той хи със глава завъртя
и й със очи отмахна
да се от пътя отбие,
тя се не е досетила
от пътя да се отмахне.
Те си Никола хванаха,
назад му ръце вързаха,
мъжко дете отвзеха
и го на шиш набодоха,
и го на огън печаха.
Тейно му са накарали
в гората дърва да сбира,
огъня да си подклажда.
Негово мъжко детенце,
той си от огън пищеше:
- Тейно ле, милин тейне ле,
често си шиша повъртай,
десна ми страна изгоря
и лявата захвана!
Майка му дърва сбираше
и ясна глава виеше:
- Гори ми, гори, Иванчо,
вуйчо ти да се накърви,
ножове да го не секат
и куршум да го не фаща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021