* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
та й лежал Стоян, Стояне,
цели ми девет години,
девет е плъсти изгноил,
и девет черги писани.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
с'я става девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
нито си мами приказал,
нито те й мама питала,
да кажеш тежки грехове,
да вика мама попове.
Стоян мами си думаше:
- Мамо льо, мамо милинка,
кой грях първо да казувам?
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
га беше кътлък година,
подир кътлъка - яшлъка,
кога си овцете изморихме,
че ни ечумика остана,
че го на брашно измляхме,
че го на Бургас карахме.
Скъпо го, мамо, дадохме,
с колата и с воловете -
купих си кобур пищови,
купих си сабя френгия,
купих си пушка бойлия.
Накачих кобур пищови,
опасах сабя френгия,
приплещих пушка бойлия,
и се с другари посъбрах.
Вярна си клетва сторихме -
когото в пътя срещнеме,
жив да го не заминеме,
с кръвта му да се комкаме,
месо му нафор да вземем!
Вървяхме, мамо, вървяхме,
на пътя срещка срещнахме -
мъж и жена със дете.
Синките мирно минаха,
аз си мирно не минах -
аз отвзех дете от майка,
живо го на кол набучих,
голям си огън накладох.
Че я, мамо, накарах
хем да го пече, хем да пей;
тя го печеше и пейше,
че ква хи беше песнята:
- Иванчо, синко Иванчо,
майка ти да те опече,
вуйчо ти да те изяде!
Пък тя й била сестра ми -
у нас на гости идели!
Вървяхме, мамо, вървяхме,
на пътя, мамо, имаше
два гроба, пресни копани.
Синките мирно минаха,
ази си мирно не минах -
аз си гробове разрових.
В първия гробец юначе,
на пръст му й бурма сребърна;
аз се, мамо, помъчих
да му бурмата извадя;
не можах да га извадя -
аз му пръста отрязах,
че му бурмата извадих!
В втория гробец девойка,
на глава хи наниз сребърен -
аз хи наниза откачих.
Вървяхме, колко вървяхме,
на пътя, мамо, срещнахме
петдесе коля сватове
и шейсе млади кумове.
Всичките вино дадоха,
кума ми вино не даде,
дружина ми се присмяха:
- Стояне, млада войводо,
ний те войвода читяхме,
кума те челяк не чите,
затуй ти вино не даде!
Мене се гнявно нагневи,
та че се назад повърнах,
та си сватове пристигнах,
че се надесно развъртях,
дур се наляво обърна -
сам младоженци останаха.
Аз ги, мамо, поведох,
че ги заведох, заведох
сред гора, мамо, зелена,
сред гора й дърво високо,
че ги за дърво завързах -
да гледат, да се не стигат.
Че ги, мамо, оставих.
Ходихме, къде ходихме,
кога се назад повърнах,
та си младенци погледнах -
те бели лози станали,
горе върхове си сплели
и черно грозде вързали.
Мене се, мамо, поревна,
сал едно зърно откъснах,
че ми ръката изсъхна,
ръката горе в рамото.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет си годин полежал,
още девет да лежиш,
във гърне турски да сядаш,
със игла да се подпираш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021