* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Малин
на високите чардаци,
на дебелите дюшедзи.
Над Малин майка стоеше
и му главата държеше,
и си на Малин говори:
- Синко Малине, Малине,
веке ми, сине, додяло
от постелки постилане
от възглаве променате.
Дали си, синко, греховен
или за мома жаловен?
Знаеш ли, мале, помниш ли,
кога мурабе стана бе?
Наред селата ходихме,
ходихме, мале, колихме,
кога в наше село вленахме,
живи се в гробе криеха.
Па си гробища делихме -
кому гроб, мале, кому два,
на мене, мале, три гроба,
три гроба, три прясника.
Първи гроб, мале, разкопах,
във него, мале, си найдох
младо-зелено юначе.
Втори гроб, мале, разкопах,
във него, мале, намерих
млада-зелена девойка.
Трети гроб, мале, намерих
млада-зелена невяста.
Дорде си Малин издума,
той се със душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021