* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
на високите чардаци,
на дебелите дюшедзи.
До него майка стоеше
и си на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
кажи си, синко, кажи си
да не си нещо греховен
или за либе жаловен?
Стоян на майка говори:
- Не съм за либе жаловен,
а най съм, мамо, греховен.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
през размирните години
кога еничери минваа
и мене, мамо, забраха,
мене войвода туриха
и аз със тях да ходя,
напреж байрака да нося.
Оттука като тръгнахме,
вяра и клетва сторихме,
де кого стигнем и срещнем
главите да им отрежем,
ножове да кървавиме.
Оттука като тръгнахме,
най-напреж, мамо, срещнахме
моята сестра Стоянка
и зетя, мамо, Никола,
мъжко им дете на ръце.
Тий си от турци бягаха,
детето да си укрият,
а ний ги, мамо, запряхме.
Много ги, мамо, държахме,
държахме, та се чудихме
кой да си, мамо, заколим -
нали ми сестра, мило ми.
Чудих се, мамо, маях се -
ако си сестра заколим,
дете сираче ще остане;
ако си зетя заколим,
сестра вдовица ще ходи.
Мислих се, мамо, намислих
детето да им заколим.
Ази се, мамо, разлютих,
извадих, мамо, остър нож,
на детеглава отрязах,
ножове окървавихме.
И па си, мамо, тръгнахме.
Ходихме, колко ходихме,
срещнахме сватба голяма,
голяма сватба богата,
богата, мамо, болярска.
Па си ги, мамо, съпряхме,
искахме вино, ракия.
А те ни, мамо, казаха:
- Отдалек мома водиме,
докато дотук дойдеме,
вино, ракия изпихме.
Нали съм, мамо, войвода,
ази се, мамо, разлютих,
че си вземахме булката,
булката и младоженека,
че си ги, мамо, водихме
във пуста гора зелена,
зелена, мамо, незнайна,
па си ги, мамо, вързахме
за два ми бука близнака -
със очи да се поглеждат,
със уста да си продумват,
със ръце да се не стигат.
И па си, мамо, тръгнахме,
ходихме девет години
и па се назад върнахме,
през пуста гора минахме.
До букове ми излели
до две ми лози винени,
вършищата си заплели
и бяло грозде родили.
Посегнах да си открина,
лоза са горе издигна.
А я се, мамо, разлютих,
извадих, мамо, остър нож,
та си лозата отрязах.
От лоза кърви протече,
а мене глава заболя,
заболя, треска затресе.
Това си Стоян издума
и се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021