|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Стоян ми болен полегна, (2)
тъкмо ми до три години.
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
що си на Бога прегрешил?
Стоян си тихом говори:
- Майко ле, мила майчице,
кога хайдути тръгнахме,
на Бога клетва дадохме -
кой кого срещне, да убие,
главата да му отреже,
на сабя кръв да н'остане!
Тръгнахме гора зелена,
настана поле широко,
сред поле, мамо, срещнахме
моята мила сестрица.
За да не я убием,
на дете глава вземахме,
а тя се викна-провикна,
из едно гърло два гласа,
из една уста две думи.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
три годин болен си лежал,
три годин още да лежиш,
Бог душа да ти не взема!
Пудрия, Врачанско; на тлаки и седенки (Стоин-ТВ 1928, № 3072
- "Погубил сестриното си дете - 2"); всеки стих се повтаря.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|