* * *

Хайдушки грях

Събрали ми се, събрали
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
вярна си клетва стрували,
когото срещнат най-напред,
майка ли било, баща ли,
батец ли било, сестра ли,
сабите да си накървят,
с кръвта да се причестят.
Симеончо, млада войвода,
Симеончо върви най-напред.
Насреща иде кака му,
кака му, кака му Рада,
с мъжка рожба на ръце.
Като я Симеончо съгледа,
скришом си сълзи пророни,
и пак ги скришно очисти,
и на кака си думаше:
- Како льо, како Радо льо,
сега ли, сестро, намери
у майкини си да идеш?!
Я дай ми, како, Симеонча,
да го вуйча му помилва.
Не го вуйчо му помилва,
синьо го небе подхвърли,
с остра го сабя надемна,
че се втурнаха, втурнаха
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
да си сабите накървят,
с кръвта да се причестят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021