* * *

Хайдушки грях

Стоян се болен разболя,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години,
девет постилки изгниха
и девет меки възглави.
Никой Стояна не пита
що лежи Стоян, що боли.
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
що лежиш, синко, що болиш,
да нямаш, синко, грехове?
Кажи си, синко, греховете.
Стоян майка си думаше:
- Мо мале, мо мила мале,
знаеш ли, мале, помниш ли,
кат си беше, мале, сушата,
и подир сушата, кишата,
всичките овце измряха
едни ми овен остана,
ази му глава отрязах,
месо му, мале, изядах,
кожа му калпак направих,
че се войвода записах
на седемдесет юнака,
на седемдесет и седем.
Кът пък хайдутлук тръгнахме,
голям си каул свързахме
и си голяма дума казахме:
"Когото срещнем най-напред,
ще му главата отрежем."
Като през гора вървяхме,
моята сестра срещнахме
с нашето зетче Иванчо,
с тяхната мъжка рожбичка.
А че се, мале, чудихме,
чудихме и се маяхме,
сестра ми да заколим,
Иванчо вдовец ще остане,
Иванчо да заколим,
сестра ми вдовица ще остане.
Най-после, мале, решихме,
да заколим мъжката им рожба,
те друга ще си сторят.
Аз му ръчички поисках:
- Я дай си, вуйчо, ръчички,
да те вуйчо помилва.
И то си даде ръчички,
аз му главица отрязах.
На ръжена го опекохме
и докат се печеше
майка му песен пееше,
баща му с кавал свири.
Да знаят, мале, да помнят
какво е вярна дружина.
Стояновата майка,
тя на Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
и пак да не оздравееш,
дето си направил
туй чудо голямото.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021