* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години,
няма кой да го попита,
пак го майка му попита:
- Стояне, сино Стояне,
що лежиш, сино, що болиш,
да немаш нещо грехове?
Стоян майка си думаше:
- Како, мале мо, да казвам,
мойте грехове са много.
Кога бях, мале, войвода
на седемдесет юнака,
на седемдесет и седем,
като през гора вървяхме,
срещнахме сватба голяма,
голяма, мале, богата.
Най-напред кума вървеше,
жълта бъкличка носеше,
всичките, мале, почерпи,
ред доде, мале, до мене,
виното им се привърши;
булката на ред дареше,
всичките на ред дарила,
ред доде, мале, до мене,
дарето им се привърши.
И аз се, мале, разсърдих,
Улових, мале, булката,
булката, мале, и зетя,
че свързах зетя в гората,
във едно дърво яврово,
булката, мале, поведох,
водих я, мале, водих я
през три ми гори зелени,
там свързах, мале, булката.
Щях да се връщам през три дни,
пък не остана, мале мо,
през три дни аз да се върна,
върнах се след три години.
Кат' минах, мале, край зетя,
пък зетя, мале, израснал
хубава бяля лозина,
през три се гори привлякъл,
при булката се завлякъл.
Булката, мале, изникла
хубава елха зелена,
лозина се по елха повила
и бяло грозде пустила.
Всички юнаци сегнаха,
сегнаха и откъснаха,
и аз, мале мо, посегнах,
лоза се вдигна нагоре,
и аз се, мале, разсърдих,
извадих сабя сребърна
и си лозина отсякох,
лозина, мале, елхата.
Като я, мале, отсякох,
и ръката ми изсъхна,
ръката, мале, дясната.
Тез ми са, мале, грехове...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
девет си годин лежал
и веж девет да лежиш,
със сламка да се подпираш,
из пръстен да се провираш,
че тогаз да се изпростиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021