* * *

Хайдушки грях

Разболял се Балабане Дутман,
стара майка на глава му седи,
и се на майка му додеяло
от вдиганье, от слаганье,
от понуди подаванье,
от главица вързованье:
- Кажи, сину, що грех имаш?
- Ваpай, мале, мила мале!
Що човек съм грех да имам;
и га би дете аджамия,
ази би живо харамиче;
би заптисал Клисурске дервени,
що помина живо не остави.
Кье помине юнак сос невеста,
зад невеста едно мужко дете;
ем го фати, мале, ем го закла,
па со онова, мале, не остана,
те го кладо, мале, да го пекат -
кладо зете да го върти,
да го върти и да свири;
кладо невеста да му вогън стака,
вогън да стака и да пее!
Па со онова, мале, не остана,
та го изкара от вогено,
та го кладо да го ядат,
тие некет да го ядат.
Па со онова, мале, не остана,
кай изкара остра сабя:
- Я каснейте, я кье ви погуба.
Кръст си чине млада невеста,
кръст си чине да хапне,
тежка клетва рече:
- От Бога найде, Балабан Душман,
ти да лежиш три години,
и да окапеш три постеле,
па на господ душа да дадеш!
Я майка му вели-говори
- Варай, сино, Балабане Душман,
още малко ти да лежиш,
и още толко ти да скапеш,
па на гоопод душа да кье дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021