* * *

Хайдушки грях

Бре, Стояне, млад Стояне!
Е бре чул си или не си?
Пиле пее тая гора,
кой го чуе, болен лежи,
кой по два дни, кой по три дни!
Ка го дочу премлад Стоян,
той си лежа мъра много,
мъра много три године
и си скапа три постеле,
три постеле, три покриве.
Веке майка додеяло
от вдигане, от слагане
и от главица верзоване,
от понуди подаване.
Та му вели-говори:
- Бре, Стояне, мили сину!
Кажи, сину, що грех имаш?
Я да умреш, я да станеш!
- Варай, мале, мила мале!
Що човек сам, грех да има.
И га биме луди-млади,
луди-млади аджамие,
аджамие, харамие,
га ходиме низ гората.
Де си дойде ден Великден,
та слегохме до в полето,
до в полето край църквата.
Там' си найдо до два гроба,
до два гроба, пресни гроба.
Никой сирак не наемна
да разкопа до два гроба.
Наемна се ази сирак,
та разкопа до два гроба,
до два гроба, пресни гроба.
Едната бише невеста,
другата бише девойка.
Невестата, мила мале,
и хубава и не толко.
Девойката, мила мале,
ясно слънце разгрияла.
Прегърна га, целива га.
Я майка му сборуваше:
- Бре, Стояне, мили сину!
Невестата, мила сину,
тая бише твоята снаха.
Девойката, мили сину,
тая бише гоята сестра.
Още толко ти да лежиш,
още толко ти да скапеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021