|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнала Радка да иде
у чичови си на гости,
у майкини си на прошка.
Вървела, що е вървела,
настало поле широко,
сред поле дърво високо.
Седнала Радка под дърво,
да си детето надои,
пелени да му промени.
Отдолу идат хайдути,
хайдути, върли душмани.
Най-напред върви Иванчо,
Радкино братче най-малко
и си на Радка говори:
- Радке ле, Радке, сестрице,
я дай си Радке детето,
да му се вуйчо порадва.
- Укьово дете хубаво,
укьово име кръстено.
Докат да му се порадва,
извади си сабя френгия
и му главата отряза.
Писнала Рада да плаче:
- Защо му главица отряза,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско?!
- Радке ле, Радке сестрице,
ми смо се клетва заклели,
когото стигнем да бесим.
Пролазница, Белоградчишко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|