|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Дена се болна разболя, мари,
Дена се болна разболя,
та е лежала й боляла (2)
цяли ми девет години.
Никой при Дена не ходи,
на си отиде, отиде
нейната стара майчица,
тя си на Дена думаше:
- Щерко Дене, Дене ле,
стана ми девет години,
никой при тебе не доожда,
що лежиш, Дене, що болиш?
Дена майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
като ме питаш, ще кажа,
без да те, мале, излъжа -
га беше, мамо, сушата,
подир сушата кишата,
ония гладни години,
ние се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
събрахме и се сдумахме
всякой да хване пътека,
кой кого срещне по пътя,
жив да не го оставяме.
Присадец, Тополовградско; инф. преселн. от Куруджик, Одринско;
гергьовденска - хороводна (СбНУ 64/2012, № 539 - "Болна заради грехове");
трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|