* * *

Хайдушки грях

Стоян Иванчо думаше:
- Иване, гювя Иване,
та що си тъжен-кахърен,
дале ти слаба дружина,
ле ле ти грозна булката?
Иванчо дядо думаше:
- Дядо льо, дядо Стояне,
нито мий слаба дружина,
нито ми грозна булката.
Знаеш ли, дядо, помниш ли,
кога ний ходехме, дядо,
нагоре равна Добруджа,
като се назад върнахме
на пътьо сватба срещнахме.
Най-напред кума вървеше,
алено конче яздеше,
жълта бъклица въртеше,
на всичко вино подаде,
на мене вино не даде.
Като сватбата замина,
дружина ми се присмяла:
- Иване ле, млада войводо,
сладко ли беше виното
от кумовата бъклица?
Като ме жалба дожаля,
дожаля, още догневя,
извадих сабя френгия,
като налево засуках,
дорде надесно отсуча,
булката й зетьо останаха.
И аз ги, дядо, поведох
в зелена гора елхова,
елхова, бръшленева
и съм ги, дядо, завързал
върбинка и на лозинка.
Ходил съм, дядо, скитал съм
цяло ми десет години,
като се назад повърнал,
през гора, дядо, преминах,
станало лозеви грозди.
Нали съм, дядо, забравил,
откъснах грозди да кусам,
люта ме треска отресе,
отресе, няма ме претресе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021