* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
откакто лежиш и болиш,
девет постелки изгнови
и девет пъстри юргана,
мама не те й питала
от каква болест ти лежиш.
Стоян мама си думаше:
- Мале мо, стара майчо льо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, майчо, помниш ли,
като нагоре ходихме,
нагоре в равна Добруджа,
като се назад върнахме,
на път найдяхме къшлички,
къшлички пълни с агънца.
Чудех се, мамо, маях се,
агънца ли да заколя,
или къшлички запаля.
Че си къшлички запалях,
къшлички, мамо, горяха,
агънца жално блеяха.
Овчарче люто кълнеше:
- Боже ле, вишен високо,
ако е, Боже, от бога,
фала ти, Боже, на бога.
Ако е, Боже, от хора,
душа им място да няма.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
откакто, мама, ти лежиш,
девет постелки изгнови
и девет пъстри юргана,
и още девет да изгновиш,
за туй дет' си го сторял.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021