* * *

Хайдушки грях

Знаеш ли либе, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
подир кишата - гладното,
ние бяхме, любе, овчари,
че овцете измряха,
че ни кучетата побесняха,
че ние си холан, събрахме,
дор седемдесет юнака,
че ние си клетва дадохме,
кой къде срещнем да колим.
Минали поле широко,
стигнали гора зелена,
насреща им иде сестра му,
с мъжко дете на ръце.
Чудили се какво да правят:
заколят ли майката,
бащата млад вдовец ще остане,
заколят ли бащата,
майката млада вдовица ще остане,
най-са ми заколили малкото дете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021