* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало девет години,
откакто болен ти лежиш
и се, синко, наказваш.
Какво си зло, синко, направил,
какъв си грях ти, синко, сторил.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
моя грях, мамо, голям е.
Аз като бях хайдутин,
с мойта вярна дружина,
голяма се сватба зададе,
всичките другари почерпиха,
за мен виното не стигна,
та ми се другари присмяха:
- Сладко ли беше виното,
вкусно ли беше мезето?
Аз се много разгневих,
че хванах зетя и булката
и ги на дървета привързах,
с ръце да не се стигнат,
с очи да не се виждат.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Като си, синко, туй сторил
още девет години да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021