* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
легнал е Стоян болен
тъкмино девет години.
Стояновата майчица
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне.
станаха девет години
както си се болен разболял
мама не те епитала
от кава болест ти лежиш.
Стоян майка си продума:
- Мамо, стара мамо,
като ме питаш, да ти кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли?
когато беше сушата
подир сушата кишата,
настанаха гладни години
и ние се, мамо, събрах ме
седемнадесет юнака
на хайдушкото кафене
на Великия четвъртък
срещу Разпетия петък.
Когато на път излязохме.
Ние сватба срещнахме
и ние си сватба скрепихме
булката да ни дари
а пък зетя почерпи.
Като булката дарини,
на мен дарба не стигна,
а зет като черпеше,
за мен вино нямаше
Хайдути ми се присмяха:
- Сладко ли беше виното,
хубава ли беше дарбата.
Аз се многоразсърдих,
че си сватбата застигнах,
че вземах булката и зетя,
в гъста гора ги откарах,
на два бука завързах,
с очи да се поглеждат
с ръце да не се застигат
и там си двама умрели.
На зетя поникна върбичка,
а на булка лозичка.
Лоза се е около върба увила
и си грозде завързала.
Като ходих девет години
пак се назад върнах,
кога си лоза погледнах,
лозата грозде родила
и аз си грозде откъснах
гроздето в кърви обля ме
от тогаз се болен разболях.
Стояновата майчица
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш
дет' си млади погубил
дет' си млади разделил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021