* * *

Хайдушки грях

Майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
вече стана девет години,
откакто лежиш майка болен.
Не съм те, майко, питала,
да не си пред Бога сгрешил -
Стоян майка си думаше:
- Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
гладните, мамо, години.
Нали бяхме майко, овчари,
овцете ни майко, измряха,
кучетата побесняха.
Та хвърлих сопа овчарска,
нарамих пушка хайдушка,
та отидох майко,
на хайдушката механа.
Там си майко, заварих
седемдесет момчета.
Червено вино пиеха,
печено агне ядяха
войвода мамо, търсеха,
войвода мамо, хайдутин.
Мене ме мамо, избраха,
Войвода майко, да стана
на седемдесет момчета.
Вярна се клетва заклехме
на Великия четвъртък.
Когато стигнем и срещнем
главата ще му отрежем,
ножове да си окървим
от кръвта му да се причестим.
Влязохме в гора зелена,
там, мамо, срещнахме
сестра ми и зетя - двамата.
Мъжка си рожба носеха,
мъжка им рожба, Стоянчо
на мойто име кръстено,
на мойто име, Стоянчо.
Ние се много чудихме.
Ако заколим сестра ми
детето сираче ще остане.
Ако заколим зетя ми,
сестра ми вдовица ще остане.
Най-сетне мамо, решихме
детето да заколим,
че вземах, мамо, детето.
Като вземах, мамо, ножа си
главата да му отрежа,
а то ми, мамо, продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
като ще ми главата отрежеш,
я да ми вържеш краката,
краката, още ръцете,
да не би вуйчо да ритна,
ръцете да си отрежеш.
Че му главата отрязах,
ножове си окървихме,
от кръвта се причестихме
и от там, майко, тръгнахме.
В гора, мамо, срещнахме
сватба голяма болярска.
Хванахме мамо, булката,
Булката, мамо, и зетя.
Зетя вино черпеше,
булката дарба дареше,
за мене вино не стигна,
за мене дар не стигна.
Моите, мамо, другари:
- Стояне, бре войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарбата.
Че се назад, мамо, върнахме,
сватбата, мамо, стигнахме.
Хванахме мамо, булката,
булката, мамо, и зетя.
Далеч ги в гората отведохме,
за два ги бука вързахме,
за два бука близнака.
С очи да се поглеждат,
с ръце да се не стигат.
Ходихме девет години,
ходихме да хайдутуваме
и пак се назад върнахме,
край двата бука минахме,
край двата бука близнака,
две лози мамо, израснали,
върховете си сплели,
бяло гнездо вързали.
Аз, мамо, посегнах
гроздето да откъсна.
Лоза се горе издигна.
Тогаз извадих мамо, ножа си,
че си лозата обрязах
и гроздето откъснах.
Тогава ме глава заболя
и люта треска затресе,
та стана девет години,
откакто лежа, майко, болен.
- Синко Стояне, Стояне,
девет години, както лежиш
и още девет да лежиш,
за тези тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021