* * *

Хайдушки грях

Болен ми лега Корун хайдучина,
болен ми лега за девет године.
Го прашуе негова стара майка:
- Ей Коруне, мои мили синко!
Болен легаш за девет године,
ни умираш, синко, ни стануеш.
Кажи на майка, що греои си сторил?
Проговори Корун хайдучина:
- Мори майко, моя стара майко!
Ти ме прашаш, право кье ти кажем.
Ка сум било у млади године,
се собрамо шеесет хайдуци.
Па сретомо китени сватои.
Бог да го бие нашийот бюлюкбаша!
Оно нас не люто заповеда:
- Ей дружина, шеесет хайдуци!
Кой е юнак, юнак над юнака,
нека ми рипне на юнашки ноге,
нека потепа китени сватои,
нека ги върже два млада младенца,
нека ги върже у гора зелена -
момчето под пута, невестата више пута.
Ели ме чуеш, моя стара майко?
Све дружиня ничкум погледаха,
я си рипнаф на юнашки ноге,
я потепаф китени сватои,
ем си ги вързаф два млади младенца.
си ги вързаф у гора зелена -
момчето под пута, невестата више пута.
Па си мръднамо малока по-горе.
там найдохме три търла агънца.
Бог да го бие нашийот бюлюкбаша!
Оно нас не люто заповеда:
- Ей дружина, шеесет хайдуци!
Кой е юнак, юнак над юнака,
да ми рипне на юнашки ноге,
да запали три търла агънца?
Чуй ме мене, моя стара майко!
Свите дружиня ничкум погледаха,
я си рипнаф на юнашки ноге,
я запалиф три търла агънца.
Що ми беше една овца лиска,
девет године агне не оагнила,
тогай сефте беше с' оагнила,
оагнила едно мушко агне.
Па догледаха от девет планине,
право търчаа у силни огньои,
ми рипнале у силни огньои,
со ноге копаа, коскете ги бера,
свака овца свое си агне позна,
коске лижа, дробне ми сълзе рона.
Ели ме чуеш, моя стара майко?
Па дойдомо малока по-горе,
тамо найдохмо три църкве гячиня.
Бог да го бие нашийот бюлюкбаша!
Оно нас не люто заповеда:
- Ей дружина, шеесет хайдуци!
Кой е юнак, юнак над юнаци,
нека рипне на юнашки ноге,
нека запали три църкве гячиня!
Чуй ме мене, моя стара майко!
Све дружиня ничкум погледаха,
я си рипнаф на юнашки ноге,
па запалиф три църкве гячиня.
Що ми беа нивни стари майке.
право търча у силни огньои,
свака майка свое дете позна,
коске бера, дробне сълзе рона.
Па се вратиф назад на трагои,
кай що запалиф три търла агънца,
туе ми беше църква сотворило.
Чуй ме мене, моя стара майко!
Я се вракям назад на трагои,
кай що ги вързаф два млади младенца -
момче никнало петрофче ябуче,
невестата зелена лозница,
от преко пута беа се загърлиле.
Па я си къснаф от благо ябуче,
ем си къснаф белото грозийце.
Оттогай, майко, я си болно легнаф.
Проговорила негова стара майка:
- Ели ме чуеш, Корун, мой синко,
уще двеста године болен да ми легаш,
йопе душа да не ти излъга!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021