* * *

Хайдушки грях

Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години кат лежиш
мама те не е питала
дали не си, синко, нещо грешен?
Стоян на майка дума:
- Греховен, мале, та не ли.
Кога с хайдуци походих,
като през гора вървехме
намерихме кошара с агънца.
Дружина мирно мина,
я си мирен не минах,
ами си кошара запалих.
Кошара гори и тлее,
агънца тичат и блеят.
На бога се е смилило -
от ясно небе дъжд удари,
та кошара угаси.
Оттатък, мамо, заминахме,
та през гробища минахме.
Дружина мирно мина
и там мирен не минах.
Имаше три нови гроба,
я си гробове разринах.
Първото беше млада невеста,
второто беше малко момче,
третото беше млада мома.
Аз се наведох, преведох,
момичето целунах,
а то ми се спукаха устата,
ясни ми кърви заля.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години лежиш,
още девет да лежиш.
Невестата е снаха ти,
момчето е брат ти,
момата сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021