* * *

Хайдушки грях

Мама си Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години
как лежиш, синко, болнееш.
Не тъй мама питала
дали си много греховен,
или си много праведен.
Хайде да те мама заведе
на Бачковския манастир,
да си грехове изповядаш.
Впрегнали руси биволи
и за манастир тръгнали.
Като манастир стигнали
и са във двора влезнали,
камбаните спрели,
поповете онемели,
епитропите оглушели,
толкоз бил Стоян греховен.
Мама си Стояну думаше:
- Казвай си, синко, грехове!
Стоян си мама думаше:
- Помниш ли, мамо, помниш ли
кога бяха трите сушави години
и след сушата - кишата.
Овцете, мамо, измряха,
нивите, мамо, опустяха.
Нямаше хляб за хората,
за хората, ни за децата.
Кучетата гладни виеха,
гарвани грозно грачеха.
Ние се, мамо, събрахме
до триста млади юнака -
де нямат майки да плачат,
де нямат булки да жалят.
Вярна се клетва заклехме
хайдутлук, мамо, да правим
и когото срещнем най-напред,
сабите да си накървавим.
И на път, майко, тръгнахме.
Стигнахме гора зелена.
Насреща ни се зададе
моята сестра по-гляма
с мъжка рожба на ръце,
с мъжа си, майко, вървяха,
сладки си думи думаха.
Тогава се, майко, чудехме,
чудехме и се маехме
кой да, майко, заколим.
Ако си батко заколим -
сестра вдовица остава.
Ако сестрата заколим -
дете сираче остава.
Тогава, майко, решихме
да си детето заколим.
Аз и, майко, продумах:
- Я дай си, сестро, детето,
аз да го малко порадвам!
Сестра си дете подаде
във вуйчови си две ръце.
Тогаз го на сабя набучих.
Буен си огън накладохме,
сестрата, майко, накарахме
на шиш дете да пече
и кръшни песни да пее.
Батьо ми дърва да събира
и с меден кавал да свири.
Сестра ме люто прокълна -
да лежиш, братко, да тлееш
да ти месата окапят,
да ти очите изтекат
и тогава да ти душа излезе.
Ние се люто разсърдихме
и си сестрата хванахме,
сестрата още батьо ми,
за два ги дъба вързахме -
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не стигат.
Ходихме, хайдутлук правихме
цели ми девет години.
Кога се назад върнахме
същото място минахме.
До дъба дъб изникнал,
на дъба - лоза извита
бяло е грозде вързала.
Аз се, майко, пресегнах
грозде да си откъсна.
Лоза се нагоре издигна
и грозде ми не даде.
Аз се, майко, ядосах
със сабя лоза отсякох.
Червени кърви текнаха.
Люта ме глава заболя,
клето ме сърце заяде,
заболя, не ме отболя.
От тогава, майко, аз лежа,
аз лежа, майко, боледувам,
ни умирам, ни оживявам.
Майка на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш
за твоите тежки грехове!
Като се Стоян изповяда
на очи му просветна,
на сърце му олекна,
на Бога душа предаде.
Камбани силно забиха,
попове в един глас запяха,
и епитропите прочуха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021