|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнала Станка да иде
у мамини си на гости,
у таткови си на прошка.
Вървяла що е вървяла,
настанало поле широко,
сред поле дърво високо.
Седнала Станка под дърво
детето да си накърми,
пелени да му подмени.
Отдолу идват хайдути,
хайдути върли убийци.
Най-напред върви Стоянчо,
Станкиното мило братченце,
и си на Станка думаше:
- Сега ли, сестро, намери
да идеш у мамини си на гости,
у таткови си на прошка?!
Ние сме се, сестро, заклели
кого стигнем, да бесим,
кого срещнем, да колим.
Подай, сестро, детето
да му се вуйчо порадва,
вуйчово дете хубаво,
на вуйчо дете кръстено!...
И се назад обърна,
извади си тънка сабя,
та му главата отряза.
Викна Станка да плаче:
- Защо му глава отряза,
като пиле петровско,
като на агне гергьовско!...
Праужда, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|