|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнала Станка да иде
у мамини си на гости,
у таткови си за прошка.
Вървела Станка, вървела,
минала поле широко,
настала гора зелена,
викнала Станка да пее.
Отсреща идат хайдуци,
напред вървеше Стоянчо,
Станкино братче,
и на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке,
девет години минаха,
а ти на гости не дойде,
сега ли, сестро, намери,
на гости да идеш,
на гости, сестро, на прошка?
Ние сме се, сестро, заклеле,
кого срещнем да колем,
кого стигнем да бесим,
подай ми, сестро, детето.
Па се назад обърна,
и му главата отреза,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско...
Праужда, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|