* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
цели ми девет години;
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Майка му стоеше над глава,
китка босилек държеше
и му мухите пазеше,
и на Стоян тихо думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Станало е девет години,
как лежиш, сине, как болиш,
не съм те, мама, попитала
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховен?
Стоян си мама думаше:
- Правичко, мамо, ще ти кажа,
ще ти кажа, ще ти обадя.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
подир кишата - зла зима.
Тогаз се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
И ний се, мамо, заклехме,
когото срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
с кръвта да се пречистим.
Като в гората влязохме,
насреща ни идеха
моята сестрица, мамо,
със свойто мъжко детенце.
Аз им главите отрязах
с кръвта се пречистихме,
но ме лошо глава заболя,
и до ден днешен боли ме,
боли ме, мамо, ще умра!
Като каза Стоян тез думи,
и се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021