* * *

Хайдушки грях

- Стояне, море, Стояне!
Болен се Стоян поболи,
та е лежал мало-ного,
мало-ного девет годин.
На макя се досадило
от постилки постилянье
и узгалавници прилаганье.
Макя Стояну говори:
- Синко, Стояне, Стояне,
да ти доведем попове,
попове-изповедници,
да те младо изповедат,
я да умреш, я да станеш!
- Мале ле, стара майчице,
мене не требва попове,
тебе че кажем грехове,
грехове, мале, та много.
Кога беме луди-млади,
луди-млади неженети,
па яхнахме врани конье,
та па ходиме, ходиме.
Стигнаме нови егреци,
у егреци агненца.
Първи - войвода що беше,
он на дружина говори:
- Дружина верна сговорна,
кой че се юнак наеме
да си егрек запали?
- Никой се, мале, не нае,
а я се, мале, наех,
та се егреци запалих.
Кога егреци гореха,
пламик им бие до небо.
Кога агненца блееха,
глас им се чуе до Бога.
Та па ходиме, ходиме.
Стигнаме нови гробища.
Първи - войвода що беше,
он на дружина говори:
- Кой че се юнак наеме
да раздели гробища?
- Никой се, мале, нее,
а я се, мале, наех,
та гробища разделих.
Мене се паднаха, паднаха
до три гроба, до три новака.
Ка разкопах първи гроб,
у него лежи детенце.
Още му китки весели.
Ка разкопах втори гроб,
у него лежи невеста.
Още у китки весели.
Ка разкопах трети гроб,
у него лежи девойкя.
Още у китки весели,
с бела кърпа прекриена,
ситна роса избила.
Наех се, мале, наех се,
наех се да а целуна.
Дваж ми се устни пукнаха,
три капки кърви капнаха.
Макя на Стоян говори:
- Синко, Стояне, Стояне,
девет години ка лежиш,
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021