* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
лежал е Стоян, болял е
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, мама, как болиш.
Не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховен?
Стоян мами си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
сушата, гладна година?
Ний бяхме, мамо, овчари,
овце ни всички измряха
и кучетата избесняха.
Оттам се, мамо, събрахме
дор девендесе юнака
и се клетва заклехме
на Великия четвъртък
срещу Разпетия петък,
когото на път срещнеме,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се смърсиме,
клетвата да си изпълним,
нашата клетва хайдушка.
Кат си из гора тръгнахме,
из гора, мамо, букова,
че си на пътя срещнахме
зетя ми й сестра Стоянка.
Мъжка си рожба носеха,
носеха и милчуваха.
Че си детето вземахме,
че му глава отрязахме,
ножовете си накървихме.
Че накарахме бащата,
бащата огън да кладе
и с меден кавал да свири,
майката дете да пече
и жална песен да пее.
Че си дете опекохме
и ний се, майко, смърсихме,
клетвата да си изпълним.
Като си напред тръгнахме,
една си сватба стигнахме,
стигнахме и поиспрехме.
Булката дарба дареше,
за мене дарба не стигна,
сладко си вино черпеше,
за мене вино не стигна.
Че си сватбата оставихме
и напред, майко, тръгнахме.
Присмяха ми се дружина:
- Стояне, верен другарю,
дай да ти видим дарбата,
сладко ли беше виното?
Азе се, мамо, разлютих,
че си сватбата настигнах,
на булка глава отрязах,
на булка и на булника.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
девет постилки да изгноиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021