* * *

Хайдушки грях

Раболял ми се млад Стоян,
девет години как лежи...
Не го майка му попита
от какво му е болката,
че го майка му попита:
- Стояне, синко Стояне,
станаха девет години
как лежиш, синко, как болиш,
не оставих, синко, не оставих,
ни на полето - тревата,
ни на морето - водата.
Тогаз си Стоян продума:
- Знаеш ли, мале, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
подит кишата - гладната,
онези гладни години?
Овцете ни измряха
и ний се тогаз събрахме
дор седемдесет юнака.
Вярна се клетва кълнахме,
един си друг думахме
по хайдутлуци да тръгнем,
като в гората влеземе,
когото най-напред срещнеме -
с кръвта му ще се комкаме,
с плътта му ще се мажеме!
Като в гората влязохме,
голяма сватба срещнахме,
че си свтбата запряхме.
Булката дарба донесе,
кръстникът вино налива,
за мене дари не стигнаха,
за мене вино не остана...
Че се аз, мале, разсърдих
и си сабята извадих,
всички сватбари аз изклах,
само булката оставих,
булката и младоженеца,
на две ги дървета аз вързах,
да гледат, да се не виждат,
да думат, да не се чуват.
Минахме и заминахме...
Много хайдутлук правихме.
На десетата година
и ний, мале, решихме
да се назад ний върнем...
В таз гора, дето бях
вързал булка и младоженец,
до две са лози изкарали,
върховете им се събрали,
черно си грозде родили
и ази, мале, откъснах,
откъснах, мале, щом хапнах -
люта ме глава заболя,
грозна ме треска отресе,
отресе, не ме претресе.
И тогаз майка му рекла:
- Сватбата нали беше наша,
сестра ти, най-малката...
Девет години как лежиш,
още девет да лежиш,
със сълба у гърне да слизаш,
у гърне по турски да седиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021