|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Ден лежа, ден боля.
Стояновата майчица
тя си Стояна питаше:
- Защо лежиш и болиш
от каква болест незнайна.
Стоян мама си викаше:
- Мале мо, стара майчице
кат ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа!
Когато бяхме млади,
ний се група събрахме.
Тръгнахме към Балкана
и си клетва дадохме -
когото срещнем, да колим.
На пътя срещнахме
кака и свако, двамата
с мъжка рожба на ръце.
Всички се чудехме,
ако детето заколим, -
кака и свако без дете ще останат.
Ако заколим свако, -
кака вдовица ще остане.
И най си решихме
Стоянча да заколим,
тяхното дете.
То е на мене кръстено.
Пък кака и свако вързахме
за два бука близнака.
Тогава майка му казала:
- Стояне, синко Стояне,
девет години ти лежиш,
още девет да лежиш.
Подвис, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|