* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян
от тежка болест безцярна,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години,
девет постелки изгнови
и девет нови възглавки.
На десетата година
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Станало й девет години,
все лежиш, мама, все болиш,
не съм те, мама, питала
от каква болест ти лежиш,
от каква болест невярна,
от какви тежки грехове.
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
онези гладни години
подир кишата и сушата?
Ний бяхме, мамо, овчари,
че ни овцете измряха
и кучетата избесняха,
че ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
аз им бях, мамо, войвода
и тъй се люто заклехме,
когото срещнем най-напред,
с кръвта му да се комкаме,
с месото да се смърсиме.
Кога по пътя тръгнахме,
най-напред, мамо, срещнахме
една ми сватба голяма,
че си булката хванахме,
булката и младоженека,
за два ги бука вързахме,
за два ми бука близнака -
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не стигат.
Ходихме, мамо, ходихме,
ходихме девет години
и се назаде върнахме,
и край букове минахме.
Край буковете две лози,
те си върхове изплели.
Посегнах грозде да откъсна,
то се нагоре издигна.
Извадих, мамо, ножа си,
че си лозата отрязах,
от лоза кръви потече,
люта ме глава заболя,
върла ме треска отресе.
Мама на Стоян думаше:
- Девет години си лежал
и още девет да лежиш
за тази тежки грехове.
Сватбата беше сестрина,
булката беше сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021