* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
от тежка болест безцерна,
та лежал Стоян, та болял
цели ми девет години,
девет постелки изгнили,
ни оздравява Стоян, ни умира.
Мама Стояне думала:
- Стояне, мило мамино,
девет години как стана,
се лежиш, мале, не оздравяваш,
не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта?
- Стоян майно ле думаше:
- Стани ми, мамо, духовник
на тебе да се изповядам.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
на след сушата и глада,
на след глада и мора
и ние, мамо, останахме
до седем братя овчари,
че ни овцете измряха
и кучетата побесняха.
Ази се, мамо, събрах
със седемдесет юнака
хайдутлук, мамо, да правим
и се клетва заклехме:
Най-напред когото срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да си накървим,
с кръвта му ще се причестим.
Като, мамо, вървяхме,
минахме поле широко,
наслала гора зелена
и там си, мамо, срещнахме
моята сестра Еленка
и зетя, мамо, Никола
с мъжка рожба на ръце.
Ази се, мамо, почудих -
да заколиме сестрата,
дете сираче остава,
да заколиме зетя,
сестра вдовица остава.
Най-мразя, мамо, най-мразя
пътя вдовица да срещна,
"Добър ден.", мамо, да кажа
и да и кажа - не отвръща.
Най-после, мамо, решихме,
детето да заколиме,
че те без него ще минат.
Ази го, мамо, поисках,
поисках да го помилвам.
Дете им, мамо, не дума,
ала ми в ръце продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
Стояне, млада войводо,
развий си, вуйчо, вървите,
вървите на цървулите,
та ми ръцете изсвържи,
да не би някак да мръдна,
да не си ръцете порежеш.
Ази ми, мамо, дожаля,
но пак му глава отрязах,
ножове, мамо, накървихме,
буен си огън накладохме,
дете на огън сложихме.
Сестрата, мамо, накарах
да викне песен да запей,
а зетя с кавал да свири.
Сестрата, мамо, запея:
- Печи се, печи, Стоянчо,
вуйчо ти ще те изяде,
вуйчо ти - Стоян войвода.
По-нататък вървехме,
тамо си сватба стигнахме.
Сред гора, мамо, стигнахме,
брата, мамо, Никола
с голяма сватба идеха.
Всичките дарба дариха,
за мене дарба не стига.
На всички вино дадоха,
за мене вино не стигна.
Като сватбата отмина,
че ми се присмя дружина:
- Стояне, млада войводо,
дай да ти видим дарбата,
сладко ли беше виното?
Ази се, мамо, ядосах
и се назад повърнах
и си сватбата настигнах,
взех булката и младоженеца
и ги в гората отведох,
ръце им назад завързах
и ги в две дървета завързах
да се гледат, а да не се стигат
и ги, мамо, оставихме,
и си пътя продължихме.
Ходихме, хайдутлук правихме
цели ми девет години,
като се назад върнахме,
през него място минахме.
Дето бяха брат и булката,
две са лози израсли
и върхове оплели,
и грозде навързали,
и ние си грозде набрахме,
набрахме и наядохме,
оттогаз се, мамо, разболях.
Докато Стоян издума,
на Бога душа предаде
и се от майка раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021