* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар да съм ти мащеха
нещичко ще те попитам
правичко да ми обадиш -
откъде взе това имане,
дали го със пот спечели
или го на път намери?
Стоян мами си думаше:
- Макар да си ми мащеха
като ме пита ще ти кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима - гладна година,
когато ни овцете измряха
от триста три останаха,
ний не ги, мамо, колехме,
ний не ги, мамо, деряхме,
а най ги на куп трупахме.
Тогаз се, мамо, събрахме
все отбор млади момчета
един се други питахме
на каква кяра да се хванем,
на каква кяра печалба.
Тогаз се някой обади
хайдутлук кяра да хванем,
хайдутлук кяра печалба,
черквата да бастисаме,
черквата Света Неделя.
Когато в черквата влязохме
всички светци излязоха,
само ми една остана,
една ми света неделя,
в лицето - черна и грозна,
лице й драно, одрано.
Аз я, мамо, попитах
що е тъй драна, одрана,
а тя ми, мамо, отвърна:
- Ой те тебе Стояне
в неделя като орете,
моето сърце дерете,
в неделя като метете,
моето лице прашите.
Тогаз се, мамо, отказах
хайдутлук кяра да хвана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021