* * *

Хайдушки грях

- Помниш ли, мамо, помниш ли,
га хвана, мамо, сушата,
та ми овцете измряха
и кучета избесняха.
Ние се, мамо, събрахме
до семедесет юнака,
чудихме се, мамо, мислихме,
какъв занаят да хванем.
Хванахме, мамо, хванахме комитлък
и се, мамо, сдумахме
и си тръгнахме на деня,
на деня, на Велик четвъртък,
когот най-напреж срещнеме,
от кръвта ще му пийнеме,
комчица да се комкаме.
Най-напреж срещнахме
була Аленка с батя
мъжко хи дете в ръце.
Чудихме се, мамо, кого да заколим,
батя да заколим -
була девица ще остане.
Ние й, мамо, заколихме,
нехъното мъжко детенце,
всички от кръвта му пийнаха,
пийнаха и погълнаха,
вуйчо му пийна, но не погълна.
Оттам подминахме,
и си наз гора вървяхме
и с милна свирка свирихме.
На път си, мамо, срещнахме,
сватове булка водеха,
булка ги служба служеше,
до всички служба достигна,
до Стояна не стигна.
Стоян се люто разсърди,
та се Стоян развъртя
налево и надесно,
та ги изколил.
Га са Стоян обърнал
булката и зетя останали.
Че си ги Стоян заведе
в тая гора зелена,
та си ги Стоян закова
за два ми дъба букови
с очи да се не достигат,
че си ги подминахме
и си наз гора вървяхме
и с милна свирка свирихме.
Ходихме, мамо, ходихме,
ходихме, та комитувахме;
га се назад върнахме,
видяхме лоза, на лоза грозде цървено.
Посегна Стоян да откъне
лоза се на високо издигна.
Видял и цървен трендафил,
посегнал Стоян да откъне,
десна му ръка изсъхна.
Тогава му наум дошло,
че са млад юнак и млада невяста,
дето ги е Стоян заковал.
Че се Стоян разболял,
та ми лежал и болял
цели девет години.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021