* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Лежа ми Стоян, боля ми
цели ми девет години
Не оздравя Стоян, не умира
Мама Стоян думаше:
- Сине ле, сине, Стояне
станало, мама, девет години,
как лежиш, мама, как болиш
не е та мама питала
да не си нещо греховен,
че не можеш на Бога душа да дадеш
Па Стоян мама думаше:
- Мамо ле, стара майчице
като ме питаш, да кажа,
какво съм, мамо, греховен,
греховен мамо, жаловен,
та не мога на Бога
душа аз да давам.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
след сушата, мамо, и кишата
след киша гладна година,
па ние се, мамо, избрахме,
на първи Велики четвъртък
все отбор млади юнаци,
дор седемдесет юнака.
Накрай си село излязохме,
на мраморен камък стъпихме,
люта се клетва заклехме,
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се конкаме,
с месото да отговеем.
Жребий, мамо, хвърлихме
кой ще ни бъде главатар,
главатар, мамо, байрактар
Ази си, мамо, попаднах
да им бъда главатар,
главатар, мамо, байрактар.
Та си юнаци поведох
минахме, мамо, поле широко,
настана гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме,
сестра Петкана и зет ми,
Отдалеко я, мамо, погледнах,
дано ми в очи погледне
от пътя да се отклони,
а тя ма, мамо, не видя.
Като ги, мамо, срещнахме
сестричка носи люлка,
в люлка мъжко детенце,
Първанчо, първи на мама,
а зетят носи торбъта,
торбъта, мамо, и кардата.
Един се други питахме -
да заколим сестрата,
дете без майка остава,
няма кой да го окъпе,
няма кой да го накърми;
ако заколим зетя си,
сама сестричка пътища не знае,
във дома да си дойде.
Та ние се, мамо, сдумахме
да заколим детенцето,
че извадих дете от люлка
и му главата отрязах,
па накарахме майка му,
майка му, още баща му,
дърва да сече и да свири,
майка му огън да кладе,
огън да кладе, и да пее.
Па си детето, мамо, опекохме
като агне гергьовско
накарахме майка му,
майка му, още баща му
та си от дете защипаха
и си по пътя тръгнаха.
В това съм, мамо, греховен,
греховен, мамо, жаловен,
та не мога на Бога
душа и аз да дам.
Докато Стоян издума
и се от душа отдели.
Мама Стояна думаше:
- Сине ле, сине, Стояне,
девет години, мамо, как лежиш,
още девет да лежиш,
да те меса, мамо, олетят,
със метлата мама да ги омете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021