|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнала Рада да иде
у чичови си на гости,
и майкини си на прошка.
Вървела що вървела -
настало поле широко,
сред поле дърво високо,
седнала Рада под дърво
да си детето надои,
пелени да му промени.
Отдолу идат хайдути,
хайдути - върли душмани.
Най-напред върви Иванчо,
Радино братче най-малко
и си на Рада говори:
- Радо ле, Радо сестрице,
я дай си, Радо, детето,
да му се вуйчо порадва!
Докато му се вуйчо порадва,
порадва вуйчо и рече:
- Вуйчово дете хубаво,
на вуйчово име кръстено.
Докат му се порадва,
извади сабя френгия
и му главата отряза.
Писнала Рада да плаче:
- Защо му главица отряза
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско?!
- Раде ле, Радо сестрице,
ний сме се клетва заклели -
когото срещнем, да колим,
когото стигнем, да бесим!
Плешивец, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|