* * *

Хайдушки грях

Макя Стояна питаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет годин как лежиш
не съм те, синко, питала
от що ти е болестта -
да не си нещо греховет
та за тебе цер нема.
Стоян на макя си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
знаеш ли, мале, повниш ли
оние гладни године,
кага беше сушата?
Ние се, майко, събрамо
до седемдесет юнака
със седем сини байрака,
ай, че се верно заклемо
на Велики ми четвъртък:
кой къде стигнемо и сретнемо
да му главата отрежемо -
ножове да си накървавимо.
Ходимо, мале, ходимо -
минумо поле широко,
набимо гора зелена
и сред гората сретнумо
зета си със сестра Стоянка
на рукье си носеу
мъничко мужко детенце.
Ние се много чудимо,
ако заколямо сестру ми -
детето сираче остава,
ако заколямо зета ми -
сестра ми удовица остава.
Ай, че се, мамо, решимо
детето да си заколямо.
Я си извадих остър нож
и си детето прободо
на лева страна у сърцето.
Оттам си, мале, минумо
срещнумо сватба голема.
Ние си, мале, вързамо
булката и младоженяка.
Ай, че ги, мале, вързамо
за два ми бука близнака
с очи да се гледаю,
с рукье да се не стигаю.
Оттам си, мале, минумо
ходимо девет године
и при букове се върнумо
до букове две лозе -
връовете си заплели
и бело грозгье издали.
Я си, мале, посегну
от грозгье да си откинем -
лоза се горе издигну.
Я се много разсърдих,
че си лозата посекох.
От лоза кърви потекуу.
Тагава ме глава заболе.
Макя му у земля потъну,
горчиви сълзе отрони
и на Стояна продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет годин как лежиш
и още девет да лежиш
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021