* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Стоян,
млад Стоян млада войвода,
на хайдутите главатар.
Че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Мама Стояно думаше:
- Стояно, сине, Стояно,
девет години кат лежиш
какви са твойте грехове.
- Майно ле, стара майчице,
голям съм грях, мале, сторил.
Кога станах хайдутин,
хайдутин, мамо, главатар,
се клетва заклехме.
Когото стигнем и срещнем
главата да му отсечем.
Като през гора вървяхме,
през гора, мале, зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър калденец.
До кладенец бял камък.
На него, мамо, седеше,
моята сестра Марийка.
Като ме, мале, тя видя
и на детето рече:
- Иванчо, сине, Иванчо,
ей твоя вуйчо войвода.
Аз мале, кръст не пуснах,
най си детето улових
и му главата отрязах.
Тя ме е мале проклела,
девет години да лежа,
девет години и половина,
девет постели да сменя
и тогаз мале да умра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021