* * *

Хайдушки грях

Събрали ми се, събрали
дор деветдесет юнака
през Великата неделя
на Великия четвъртък -
сабите да си кървавят,
когото срещнат най-напред
негова глава да вземат
минали гора зелена,
стигнали поле широко.
Насреща иде невяста -
Стояновата сестричка
с мъжко дете на ръце
и още друго на сърце.
Като я Стоян съгледа,
с ръка й метна: "Върни се!",
с глава й каза: "Отбий се!
Радка му нищо не разбра,
право при него отиде...
Чуди се Стоян, мае се,
сестра си ако заколи,
дете сираче ще остави,
а зетя си - млад вдовец;
дор две майки да разплаче.
Ако заколи детето
тя друго ще си добие,
че си детето поиска,
на него било кръстено,
да си детето погали.
Радка му дете подаде,
но не го Стоян помилва,
най си сабята извади,
че му главата отряза,
буен си огън наклали,
детето на шиш опекли.
Всички край огън играли
и Радка карали да играе.
Радка си тихо плачеше
и си Стояна кълнеше.
Стоян на Радка думаше:
- Сега ли, Радке, намери
у мамаини на гости да идеш,
през Великата неделя,
на Великия четвъртък,
кога се саби кървясват?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021