* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян
от тежка болест неизцерима.
Лежал ми Стоян, болял ми
тъкмо до девет години.
Майка му й всичко знаела
и на десетата година
тя си Стояна попита:
- Стояне, синко Стояне
девет години, как лежиш
не съм те, мама, питала
от какво ти е, мама, болестта,
правилно ще ми разкажеш!
Стоян мама си продума:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
ония гладни години -
кишата, мамо, и сушата
и ние бяхме овчари,
та ни стадата измряха
и кучетата избесняха.
Збрахме се всички овчари
и се помежду питахме,
каква работа да захванем.
решихме хайдутлук да правим.
Сбрахме се до седемдесет юнака.
и си помежду клетва дадохме.
Когото срещнем най напред
главата ще му отрежим
сабите да си окървавим
месото нафор да вземем и
мене ме, мамо, за войвода избраха.
На връх Велики четвъртък
клетва си, мамо, дадохме,
и потеглихме.
Като си по пътя вървяхме
срещнахме сестрата и зетя,
двамата с малко детенце
на ръце - на теб на гости идеха.
Нали сме клетва положили
като се с тях сближихме
и се помежду питахме.
Да заколим ли зетя ни -
сестрата вдовица шай остане,
да заколим сестра ми -
зетя ни вдовец ще бъде.
Най-после, мамо, решихме
да им детето заколим -
те без него ще минат.
Нали им майко посегнах
и им дете от ръце аз взех
и му главата отрязах
Саблите си, мамо, накървихме,
че ги, мамо, карахме,
огън, мамо, да накладат -
да си детето опечем,
майка му песен да пее,
баща му с кавал да свири.
С кървите се комкахме,
с месото нафора вземахме,
и ги, мамо, пуснахме.
След туй през гората, мамо,
срещнахме - голяма сватбе
болярска. Сватбата, мамо,
запряхме, сватьови мамо, весели,
на всички винодаваха,
на всички дарове даваха.
За мене вино не стигна.
Като си сватба пуснахме -
мен ми се, мамо, присмяха
мойте верни другари:
"Сладко ли ти беше виното,
а да ти видим дарито..."
Много ме, мамо, подиграха
и аз се люто разсърдих.
Сватбата в гора изпреварих,
остра си сабя извадих и
си сватбари изсякох.
Сал булката и зетя оставих.
Нали ги, мамо, заведох
в тази гора зелена и
два си бука харесах.
Там ги, мамо, здраво завързах
с ръце да се не стигат,
а с очи да се поглеждат.
и оттам, мамо, заминах.
Ходихме мамо, скитахме,
хайдутлук првихме.
Като се назад върнахме -
през същата гора минахме
- мене ми на ум подойде
че двама млади свързах.
Там си аз отидох, но
двамата ги нямаше -
на тяхно място израсли -
две ми лози големи -
хубаво грозде родили.
Много си бях изгладнял
и си, мамо, посегнах - от грозде
да си откъсна -
грозде се високо повдигна
и не можах да го откъсна.
Със сабя лози посякох
червена кръв потече,
а гроздето долу падна.
и от него, мамо, аз ядох.
Върла ме глава заболя
и от тъ час, мамо, и до днес
все болен лежа, не ставам!
Като го мама изслуша,
тогаз на Стоян продума:
- Сватбата й, мама, бачо ти;
десет години как става
за булка кат' са отишли,
все чакам майка й
все идат и тогава го
поте прокълна:
- Девет години как лежиш
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021