|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Когато се война обяви -
Турската, Европейската,
Стоян на война отиде,
Стоян един на мама.
Девет години война водили,
че се назад върнали
и си другарски приказвали,
какъв курбан да си сложат,
задето се живи върнали.
Най-подир те си намислили,
когото срещнат да го убият,
за тях курбан да бъде.
Ето насреща им видели
млад юнак с млада невеста
и за ръце рожба водели.
Никой си не стана
младите да строи.
Стоян си остана,
че си младите строи
и на другари думаше:
- Кого от тримата да погубим?
Тогаз той си решава,
детето да си погуби.
Ах, че си дете улови,
главицата му отрязва,
на парченца го нарязва.
Майката, още бащата,
едри сълзи ронеха.
Гледа ги Стоян, гледа ги
и тихичко ги разпитва,
откъде идват и закъде отиват.
Когато ги Стоян разпитал,
познал сестра си, Марийка.
Че го Марийка проклела:
- Да лежиш, братко, да лежиш,
от здраве да се отървеш!
Пиргово, Русенско; сватбена (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана,
осъвременена.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|