* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
станало девет години,
как си си, синко, ти легнал,
не съм те, синко, питала,
от каква болест ти лежиш.
Тогаз Стоян продума:
- Помниш ли, мале, знаеш ли,
ония гладни години!
Ние се, мамо, събирахме
седемдесет души българи,
та си в гората излязохме,
хайдути, мамо, да станем.
И се люто заклехме,
когото стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да си окървавим.
Мина се малко, не много,
около цяла седмица,
ние се, мамо, пръснахме,
из тая гора зелена.
Най-напред, мамо, срещнахме
моята сестра Елена
и найното първо венчило
за два ги бука вързахме,
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не барат.
Девет години ходихме,
кога се от там върнахме,
какво да видиш станало -
две ми лози израсли,
бяло ми грозде родили.
Ние се, мамо, чудехме,
дали да си гроздове оберем
или лозите отрежем.
Ние си, мамо, решихме
лозите да си отрежем.
Черни са кърви текнали,
тогава ме глава заболя.
Девет години станало,
как си Стоян лежеше.
Като зачу майка тез думи,
тя го люто проклела:
- Девет години как лежиш,
да даде господ още девет,
девет постели да изгният!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021