* * *

Хайдушки грях

Търнала майка, търнала
със сина нах манастиран.
Колко ми близо наближи,
манастиран се разлюля,
ситно каменье запада,
кървава роса заросе.
Майка Стояну думаше:
- Казувай, синко, казувай,
какво си другож правило
на лефтерине години?
- Казувам, мамо, казувам.
Ага ми беше хайдушко,
хайдушко и харамийско,
и аз хайдутин походих...
Ага се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака,
верна си кльотва заклехме -
когато стигнем и срьошнем,
та ще го, майчо, убием,
ножове да окървавим...
Първо ми, мамо, срьошнахме,
срьошнахме сватба голема.
Почнаха дари да дарот -
до всеки дари стигнала,
за мене дара не стигна.
Тагив се, мамо, ядосах,
вързах момчено за ела,
вързах момана за друга,
та че си, мамо, заминах...
Кога се назад повърнах,
ели са върше оплели,
вършено грозде пуснало.
Реках си грозде да взема,
да взема, да се нахраня -
лозе високо отскочи.
Извадих, мамо, ножа си,
та си лозата посеках -
от лозе кърви потече.
Тогаз ме глава заболе,
люта ме треска затресе...
- Сино льо, мой майчини,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш
заради твойте грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021