* * *

Хайдушки грях

Низ друм иде тежка, буйна сватба,
среща идат млади харамлии.
Всеки мирно, мирно си замина -
само едно младо харамлийче,
само едно младо не замина,
на извади сабля низ ножница,
та погуби кумо и старойкя,
и погуби два млади девера,
сал остави млада младоженя,
и остави, бре, млада невеста.
Изкара ги у гора зелена,
па си избра дърво до два брата,
та е вързал млада младоженя,
и е вързал, бре, млада невеста.
Със очи се, Боже ле, гледаха,
със ръце се, Боже, не докосват.
Отиде си млада харамлия.
Па се мина три години време,
той отиде у гора зелена
да намери дърво до два брата.
Дек' капало момковото тело -
там никнало, бре, черна лозина;
дек' капало невестино тело -
там никнало, бре, бела лозина!
На лозини връове се плетат
и вързали черно, бело грозде.
Той постоя и грозде погледа,
та па се от грозде наруча.
Тригодишна треска го затресе,
а майкя му потийо говори:
- Леле варай, мой мили синко,
три годин те, синко, болен чувам,
и още три болен да те чувам -
нал' е това твойта мила сестра,
мила сестра, синко, Ангелина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021