* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
девет годин как лежиш,
девет постилки изгнойваш,
десета ти мама постила.
Мама те не е питала
от що ми, синко, болееш,
болееш, още милееш,
да не си нещо греховен,
греховен, синко, миловен.
Стоян майка си думаше:
- Като ме питаш, мамо ма,
право ща ти кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
сушата преди кишата,
ония гладни години,
ние се, мамо, събрахме
дор седемдесет хайдути.
Ние се, мамо, събрахме
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Че са вено заклехме
на връх на Великия четвъртък
срещу Разпетия петък
де гото стигнем и срещнем
главата му да отрежем
с кръвта му да се причестим.
Тръгнахме, мамо, да вървим.
Вървяхме що вървяхме,
настигнахме гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме
зета и сестрата Тодорка,
мъжко си дете носеха.
Ази им, мамо, поскимнах -
дано се от пътя отбият,
ала ми нищо не разбраха.
Чудих се, мамо, маях се,
кого от тях да закола.
Ако закола зетя
сестра вдовица ще оставя.
Ако закола сестрата,
дете сираче ще остане.
Ази си, мамо, вземах детето
та му главата отрязах
и с кръвта му се причестих.
Тръгнахме, мамо, да вървим.
Настана поле широко,
сред полето срещнахме
голяма сватба болярска.
Ази си вземах младите
та ги, мамо, вързах
за два бука високи,
да се гледат и се не допират.
ходихме къде ходихме
и кат се назад върнахме
дето младите вързах
изникнала лоза до буковете
и там си върха обвила
и черно грозде родила.
Азе, мамо, присегнах
грозде да си откъсна.
Лоза се назоре завдигна.
Азе се, мамо, разсърдих
измахнах та лозата отсекох.
Като лозата отсекох
черни кърви потекоха
и мене ме, мамо,
треска втресе
и от там, мамо, заболех.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021